Последните няколко години в България се случи тих банков преврат. Хората започнаха да отварят сметки в телефона си за няколко минути, да получават карти по пощата и да плащат навсякъде само с едно докосване, без да са стъпвали в клон. Revolut се превърна в нарицателно, а покрай него влязоха и други имена като Wise, N26, bunq, Monese, ZEN – приложения, които обещават по-ниски такси, по-добър курс, по-малко нерви и пълна свобода да управляваш парите си онлайн.
В същото време обаче милиарди евро на българите продължават да стоят в традиционни български банки. Заплати, пенсии, фирмени обороти, ипотечни кредити, депозити, потребителски заеми – всичко това минава през добре познатите DSK, UniCredit Bulbank, UBB, Пощенска банка, Fibank и останалите играчи. Там има клонове на всяко кръстовище, банкомати пред всеки супермаркет, държавен гаранционен фонд за влоговете и цяла армия от служители, които печатат договори и обясняват условията с дребен шрифт.
Получава се парадокс. В ежедневието си масово плащаме в магазина и онлайн с карта от Revolut или друга „виртуална банка“, но когато става дума за големи суми, кредит за жилище, депозит или бизнес оборот, инстинктивно се обръщаме към българските банки. Едните ни дават свобода, бързина и супер удобно приложение. Другите ни дават усещане за сигурност, регулиране и физически клон, в който „има кого да хванеш за ревера“, ако стане проблем.
Зад тази дилема стоят много конкретни неща: такси за преводи и тегления, курсове за валута, лихви по депозити и спестовни сметки, условия по кредитни карти и потребителски кредити, изисквания за ипотека, ограничения при пътуване в чужбина, защита на парите при фалит и блокирани сметки заради проверки. На пръв поглед изглежда, че дигиталните приложения печелят по удобство и цена, а българските банки – по сигурност и „тежки“ продукти като ипотека и кредит за бизнес. Но когато започнем да разглеждаме детайлите, картината става много по-сложна.
В тази статия ще разгледаме сблъсъка между Revolut и другите модерни финтех приложения от една страна и традиционните български банки от друга. Ще минем през таксите, депозитите, кредитите, удобството, регулациите и реалните рискове, за да стане ясно кога има смисъл да разчитате основно на телефона си и кога е по-разумно да държите тежките решения в ръцете на една класическа българска банка. Целта не е да „убием“ едните или другите, а да подредим фактите така, че да можете сами да решите как да разпределите парите си между тях.
Какво представляват Revolut, Wise, N26 и останалите „виртуални банки“?
Revolut започна като приложение за евтино разплащане в чужбина, но днес за много хора е реална основна сметка – с IBAN, карта, спестовни „джобове“ и дори някои кредитни продукти. Откриваш акаунт за минути през телефона, минаваш през стандартна проверка на личните данни и получаваш виртуална карта веднага, а физическа – по пощата. После плащаш в магазина, теглиш пари от банкомат, пращаш преводи в евро, лева и други валути, разделяш сметки с приятели и следиш всичко в реално време през едно приложение, без гише, без хартиени формуляри и без „ела утре, системата падна“.
До Revolut се наредиха и други подобни решения. Wise е силен при международните преводи и сметките в много валути, N26 и bunq се позиционират като пълноценни дигитални банки в еврозоната, Monese и ZEN предлагат удобни мултивалутни карти и кешбек. Общото между тях е, че работят изцяло онлайн, дават ти сметка с IBAN в евро (а понякога и в други валути), карта с възможност за плащане навсякъде, и силно приложение, което заменя класическото „онлайн банкиране“ на българските банки.
Юридически тези услуги са регулирани по различен начин. Част от тях имат пълен банков лиценз в страна от ЕС и парите по сметките се водят депозит в банка с гаранция до 100 000 евро, други са лицензирани като електронни пари и държат средствата в доверителни сметки в партньорски банки. За потребителя това изглежда еднакво – вижда баланс и харчи с карта – но от гледна точка на защита и риск има разлики, които стават важни при по-големи суми.
Голямата сила на тези приложения е удобството. Можеш да отвориш сметка вечер вкъщи, да си поръчаш допълнителни виртуални карти за онлайн плащания, да сменяш левове в евро и обратно по близък до междубанковия курс, да заключваш и отключваш картата си с едно плъзване на екрана. Няма месечни такси за „поддръжка на сметка“ в класическия смисъл, а повечето функции в базовия план са безплатни или символично платени. За ежедневни плащания, пътуване в чужбина и онлайн пазаруване това е огромен плюс.
В същото време тези приложения не покриват целия спектър услуги, който дават българските банки. При тях няма да намериш класическа ипотека за апартамент в София или Пловдив, сложно корпоративно финансиране, кредити с обезпечение върху имот в България, издаване на банкова гаранция към НАП или съд, финансиране по европроекти. Могат да предложат овърдрафт или малък потребителски кредит в някои държави, но когато става дума за „тежки“ продукти и отношения с институциите, играчът на терена продължава да е традиционната българска банка.
Точно тук се появява сблъсъкът – Revolut, Wise, N26 и останалите дигитални решения са перфектни за ежедневната сметка, за пътуванията и онлайн плащанията, но засега не могат да заменят изцяло ролята на една голяма банка, особено когато имаш бизнес, ипотека, фирмени обороти и големи депозити. В следващите блокове ще видим къде печелят по такси и удобство, къде изостават по продукти и защита, и как да комбинираш двете вселени така, че да ти е максимално изгодно.
Ако тепърва навлизате в света на дигиталното банкиране и искате да настроите всичко правилно още от първия ден, има смисъл да минете стъпка по стъпка през едно подробно револют сметка, карта и пълно ръководство за ползване, вместо да разчитате на слухове и случайни съвети от социалните мрежи. Така ще знаете как да откриете сметка, как да поръчате и настроите картата, кои такси реално ви засягат и как да използвате максимално функциите на приложението – от пътуване и онлайн пазаруване до ежедневните сметки в България.
Какво предлагат традиционните български банки?
От другата страна на барикадата стоят добре познатите български банки – ДСК, UniCredit Bulbank, ОББ, Пощенска банка, Fibank, Райфайзен/Кей Би Си, Алианц и още няколко по-малки играчи. При тях отварянето на сметка не става за пет минути през телефона, но веднъж щом минеш през бюрокрацията, получаваш цял пакет услуги, който дигиталните приложения още не могат да дублират изцяло. Стандартният комплект включва разплащателна сметка в лева и евро, дебитна карта за дневните разходи, достъп до онлайн банкиране и мобилно приложение, възможност за депозит, спестовна сметка, кредитна карта, потребителски заем и ипотека, а за бизнеса – фирмени сметки, POS терминали, гаранции, овърдрафти и финансиране.
Голямото предимство на българските банки са именно „тежките“ продукти. Ако искаш ипотечен кредит за жилище, ремонт или покупка на офис, няма как да минеш през Revolut или друга виртуална банка – трябва ти местна банка, която да оцени имота, да впише ипотеката и да докара до подпис цялата бумащина. Същото важи за по-големи потребителски кредити с дълъг срок, за фирмен кредит, за лизинг на техника или автомобил, за издаване на банкова гаранция към държавна администрация или участие в търг. Там дигиталните приложения просто отсъстват от картината.
Друг ключов елемент са депозитите и спестовните продукти. Българските банки предлагат класически срочни депозити в евро, разплащателни сметки с лихва, детски и пенсионни спестовни програми, а върху тях стои държавната гаранция за влоговете – до 100 000 евро на човек във всяка отделна банка в рамките на схемата. Това означава, че ако банката изпадне в несъстоятелност, държавният фонд изплаща парите до този лимит. За хора с по-големи спестявания това е основната причина да разпределят сумите си между няколко банки, вместо да държат всичко в едно приложение.
Не трябва да се подценява и инфраструктурата – клонове и банкомати. Българските банки имат физически офиси във всеки по-голям град, а банкоматите им са разположени по молове, магазини, бензиностанции, села и курорти. Когато картата ти спре да работи, когато някой превод блокира или когато НАП иска служебна бележка, често е по-лесно да влезеш в клон и да говориш с жив човек. Това не винаги е приятно, но в критични ситуации е важно, че „има къде да отидеш“, докато при финтех приложенията комуникацията минава само през чат на английски и имейл.
Разбира се, българските банки идват и с недостатъци – по-високи и често объркани такси, месечни такси за обслужване на сметка и карта, комисиони за преводи, курсови разлики при плащане в чужбина, по-бавни процеси за одобрение и промяна на условия. Но когато ги сравняваме с Revolut и останалите приложения, трябва да е ясно изходното положение: традиционните банки са тежката, консервативна инфраструктура, която държи заплатите, ипотеките и депозитите, а финтех приложенията надграждат отгоре с удобство, бързина и по-добри условия за ежедневните разплащания.
Такси и комисиони: къде печели Revolut и къде българските банки
Когато хората сравняват Revolut и българските банки, първото, което усещат по джоба си, са таксите. При дигиталните приложения моделът е прост – безплатен или евтин базов план, малко на брой ясни ограничения и допълнителни платени нива за по-активните клиенти. При Revolut няма месечна такса за поддръжка на стандартния акаунт, не плащаш нищо, за да държиш пари в сметката и да плащаш с карта в магазина, а преводите в евро по SEPA рамката обикновено са безплатни или символично таксувани. Усещането е, че за ежедневните операции почти не даваш нищо, а където има такса, тя ясно се вижда в приложението и излиза преди да потвърдиш операцията.
При българските банки картината е по-разслоена. Почти всяка разплащателна сметка идва с месечна такса за обслужване, отделно има такса за дебитната карта, понякога такса за онлайн банкиране, а преводите – дори в евро в рамките на ЕС – се таксуват според тарифата. При плащане в чужбина банката добавя своя надценка върху курса, а някои карти имат допълнителна комисиона при теглене от банкомат, особено ако е чужд или в друга държава. В крайна сметка уж „дребните“ такси се натрупват и много хора започват да усещат, че плащат просто за това, че имат сметка.
Revolut и останалите финтех приложения печелят именно тук. Обикновено нямаш месечна такса за сметката, курсовете при плащане в чужбина са по-близо до междубанковите, а преводите в Европа често са по-евтини или безплатни спрямо тарифите на българските банки. Ограниченията идват под формата на лимити – например до определена сума безплатни тегления от банкомат месечно, след което се начислява процент, или определен брой безплатни международни превода, след които започва такса. Ако стоиш в тези рамки, плащаш значително по-малко от класическия модел „месечна такса + такса за всяко движение“.
От друга страна, традиционните български банки имат едно важно предимство – предвидимостта за хора, които правят малко операции и почти не излизат от страната. Ако използваш сметката си основно за получаване на заплата и няколко плащания на месец, месечната такса може да ти се струва приемима, а тегленето от банкомат на собствената банка е безплатно или евтино. Освен това при по-сложни операции – например големи преводи по ипотека, плащания към институции, заеми и вноски – често няма голяма разлика в таксата, а понякога е по-спокойно да минеш през „официалната“ банка, която е свикнала да работи с тези плащания.
Важен детайл са и таксите при проблемни ситуации. Ако картата ти бъде компрометирана, при Revolut можеш да я заключиш за секунди през телефона и да издадеш нова виртуална карта веднага, без допълнителна такса. При българските банки превъзстановяването на карта, издаването на нова пластика и различни „услуги по сигурността“ често са тарифирани. Обратно, ако имаш нужда от официално банково удостоверение, препис на извлечение, документ за институция, българската банка е свикнала да продава такива услуги с точна тарифа, докато финтех приложенията по-рядко работят с подобен тип документи и понякога просто не могат да ти дадат това, което иска НАП, съдът или работодателят.
Реалният извод е, че при ежедневното ползване Revolut и останалите „виртуални“ решения почти винаги бият българските банки по такси и курс, особено ако пътуваш и плащаш в чужбина. Българските банки отговарят с пакетни услуги, отстъпки по такси при получаване на заплата, комбинирано ползване с кредитни продукти и различни „премиум“ пакети за клиенти с по-големи обороти. Ако обаче човек не си прави труда да сравни конкретните тарифи и просто се води по навик, почти винаги плаща повече за същото нещо, което може да направи в приложението на телефона си.
Депозити и лихви: къде парите работят по-добре
Когато говорим за спестявания, сблъсъкът „Revolut и компания срещу българските банки“ се измества от таксите към лихвите и защитата. При финтех приложенията логиката е проста – имаш основна сметка за ежедневни плащания и отделни „джобове“ или спестовни сметки, където можеш да отделяш пари и да получаваш някакъв процент. Лихвите често са поднесени в лъскав маркетинг – „висока лихва до X%“, „ежедневно олихвяване“, „безсрочна спестовна сметка“, – но обикновено има малки звездички. Често добрият процент важи до определен лимит, само за част от валутите или само ако си на платен план. Отгоре някои от тези продукти са вързани към партньорски банки в други държави, което е чудесно за диверсификация, но добавя и слой сложност, който повечето хора дори не четат.
Традиционните български банки действат по-класически. Там имаш срочни депозити за 3, 6, 12 или повече месеца, можеш да избираш дали лихвата да се натрупва в края на срока или да се капитализира, има разплащателни сметки с някакъв символичен процент, а напоследък и спестовни сметки с по-гъвкави условия. Плюсът е, че знаеш много ясно какво подписваш – срок, валута, лихва, санкции при предсрочно теглене. Минусът е, че бюрокрацията е по-тежка, прехвърлянето на пари между банки може да е по-бавно и в много случаи лихвите не блестят, особено ако не си готов да „заключиш“ парите за по-дълги периоди.
Големият коз на българските банки остава държавната гаранция на влоговете. До определен лимит (на човек, на банка) парите по депозити и разплащателни сметки са защитени от националната схема. Това дава спокойствие на хора, които държат по-големи суми – например от продажба на имот, от бизнес или просто дългогодишни спестявания. При цифровите решения картината е по-пъстра: когато става дума за банка с лиценз в ЕС, също има гаранция, но тя идва от друга държава; когато става дума за небанкова институция за електронни пари, парите са „съхранявани отделно“, но не са класически гарантиран депозит. В ежедневието това не се усеща, но при суми от десетки или стотици хиляди евро разликата става съвсем реална.
От гледна точка на доходност няма вечен победител. В моменти на високи лихви някои български банки предлагат доста конкурентни депозити в евро, особено ако си готов да оставиш парите за година или две. В други периоди дигитални банки и приложения излизат с промоционални спестовни сметки, които за кратко време дават по-добър процент, често с по-голяма гъвкавост – ежедневно олихвяване, възможност да внасяш и теглиш без да губиш всичко. Реалистично е човек да комбинира двете – сериозните, дългосрочни пари да държи в няколко български банки под гаранционния лимит, а „по-леките“ спестявания и буфера за пътуване и ежедневие да върже към Revolut или друга подобна услуга.
Важно е и какъв тип човек си. Ако живееш основно в България, работиш тук, мислиш в евро и левове и не преследваш максимална доходност на всяка цена, често е достатъчно да имаш един-два добре подбрани депозита в български банки и една спестовна сметка в приложение, с която да обереш ежедневните колебания. Ако пък често работиш и харчиш в различни валути, пътуваш, получаваш пари от чужбина и искаш бързо да местиш средства между различни валути и държави, спестовните решения на дигиталните банки ще ти дадат гъвкавост, която локалната банка трудно може да достигне, дори и лихвата да не е винаги върха.
Когато избирате между Revolut, TBI Bank и българските банки, винаги остава и един по-голям въпрос – какво става, ако нещата тръгнат надолу и човек просто не може да си плаща кредитите и сметките. За да разберете какви реални опции има в такава ситуация, полезно е да видите какво се случва с идеята за закон за личния фалит в България и приет ли е всъщност този закон, защото от това зависи дали един ден ще можете да „рестартирате“ финансовия си живот по цивилизован начин или ще влачите дългове с години само по частни съдебни изпълнители и запори.
Кредити и ипотеки: какво може и какво не може да замени Revolut
Когато стигнем до кредити, особено до ипотека, балансът между дигиталните приложения и българските банки рязко се накланя. Revolut е чудесен за ежедневни плащания, за карта и за това да ти влизат пари, но не може да заеме мястото на банка, която ще ти финансира покупката на жилище, ще те чака 25 години да си изплащаш кредита и ще впише ипотеката в Имотния регистър. В момента голямата сила на Revolut и подобните приложения е при по-малки продукти – овърдрафт, малък потребителски кредит, разсрочени плащания и „купи сега, плати по-късно“ за покупки онлайн, докато класическата ипотека, големите потребителски заеми и корпоративното финансиране остават територия на българските банки.
При традиционните банки кредитните продукти са цяла отделна вселена. Можеш да извадиш стандартен потребителски кредит за ремонт, автомобил или покриване на стари задължения, да кандидатстваш за ипотека за покупка на апартамент, къща или земя, да ползваш овърдрафт по сметка, да договориш кредитна линия за фирмени нужди. Условията са сложни – има изисквания за доход, трудов договор, самоучастие, обезпечения, застраховки – но в крайна сметка банката поема дългосрочен риск за теб и ти дава достъп до суми, които нито едно приложение не може да отпусне толкова лесно и на толкова дълъг срок.
Revolut и останалите дигитални играчи подхождат по друг начин. Там основната идея е всичко да става бързо, с минимална бумащина и без обикаляне по клонове. Затова кредитните продукти обикновено са по-малки като размер и по-кратки като срок. Може да получиш предварително одобрена сума в приложението, да видиш веднага лихвата и месечната вноска и с няколко докосвания да активираш заем, който се погасява автоматично от сметката ти. За ежедневни дупки в бюджета, за по-големи покупки на техника или за неочакван разход това е удобно и много по-малко стресиращо от среща с банков служител, но не решава въпроса с жилището, бизнеса или големите семейни проекти.
Кредитните карти също показват разликата в подхода. Българските банки предлагат класическа кредитна карта с лимит, гратисен период, такси, застраховки и бонус програми, която често се връзва към други продукти – например по-ниска лихва по потребителски кредит или пакет „заплата плюс карта“. При Revolut моделът е по-гъвкав – можеш да ползваш дебитната си карта и да добавиш опции за разсрочване на конкретни покупки, да изтеглиш овърдрафт или да „размажеш“ дадена сума на фиксиран брой вноски, без да се занимаваш с отделна пластика и отделен договор. Така усещането е по-модерно и по-лесно за контрол, но не дава същия тип лимит и „резервен ресурс“, какъвто дава една класическа кредитна карта от банка.
От гледна точка на сигурност и регулация при кредитите българските банки са много по-здраво вързани към местната система – БНБ, регистри на задълженията, законови изисквания към договорите. Това е досадно, когато подписваш купища документи, но е плюс, когато нещата се объркат и трябва да се стъпи на ясни правила. При дигиталните приложения, регулирани от друга държава, договорите са подчинени на чуждо законодателство, а споровете формално се решават в друга юрисдикция, което за обикновения човек е почти непреодолима бариера. Затова, когато става дума за дългосрочни кредити, пазари на имоти и сериозни суми, повечето хора инстинктивно избират българска банка, а Revolut и подобните остават помощници за ежедневния кешфлоу.
Реалистичният сценарий за повечето хора е комбиниран. Ипотеката, по-големите кредити и отношенията с институциите остават в една или две български банки, където има клон, кредитен инспектор и ясни договори. В същото време Revolut или друга подобна услуга се използва за ежедневните разходи, пътуванията, по-малките онлайн покупки и кратките заемни продукти, които могат да се управляват изцяло от телефона. Така взимаш най-доброто и от двата свята – тежестта и структурата на местната банковa система и гъвкавостта на новите дигитални решения.
Удобство и ежедневна употреба: приложение в джоба срещу клон на ъгъла
Ако оставим настрана таксите и лихвите, най-осезаемата разлика между Revolut и българските банки е усещането в ежедневието. При дигиталните приложения всичко минава през телефона – от отварянето на сметка, през поръчката на карти, до заключването им, ако нещо се обърка. Добавяш нова карта за онлайн плащания за секунди, сменяш PIN-а без да ходиш до банкомат, виждаш веднага всяка транзакция с нотификация и можеш да спреш или ограничиш дадена карта с едно плъзване. За човек, който постоянно пазарува онлайн, пътува или работи на свободна практика, това усещане за контрол в реално време е огромно предимство – няма чакане, няма „системата падна“, няма „ела в понеделник“.
Мобилните приложения на големите български банки също направиха огромна крачка напред последните години, но рядко стигат нивото на финтех играчите по бързина и интуитивност. Често интерфейсът е по-тежък, някои операции изискват допълнителни кодове, SMS-и или токъни, а определени неща просто не могат да се направят дистанционно – като промяна на лимит, добавяне на съкредитоискател, предоговаряне на кредит. В замяна получаваш стабилна връзка със сметката си в България, възможност да плащаш сметки към институции с готови шаблони и достъп до историята на плащанията по начин, който е свързан с местните системи – например автоматичното отчитане на комунални услуги или данъци.
Банкоматите и клоновете остават силната карта на българските банки. Ако трябва да внесеш кеш, да изтеглиш по-голяма сума в брой или да подпишеш сериозен договор, физическият офис няма как да бъде заменен от чат с поддръжка. При Revolut и останалите приложения тегленето на пари от банкомат е напълно нормално, но обикновено има месечни лимити за безплатни тегления и след това се плаща процент. Освен това в България все още има места, където по-малките търговци гледат с подозрение на „непознати“ карти, докато картите на големите местни банки са нещо обичайно. В критични моменти – например блокирана карта или забавен превод – за много хора е психологически по-спокойно да отидат в клон и да говорят лице в лице, отколкото да си пишат с бот в чат.
От друга страна, финтех приложенията печелят с универсалността си. С една и съща карта плащаш в България, поръчваш онлайн от щати, резервираш хотел в Гърция и наемаш кола в Испания, без да мислиш за отделни сметки и курсове. Приложението ти показва автоматично колко си изхарчил по категории – храна, транспорт, забавления – и ти дава инструменти да ограничиш разходите си, да си поставиш бюджети и да следиш всеки лев в реално време. Тази „финансова навигация“ я има при някои български банки, но рядко е толкова удобна и централизирана, колкото при приложения, които са изградени точно около идеята телефонът да е твоята банка.
В крайна сметка удобството е въпрос и на навик. Хората, свикнали да решават всичко през приложение и да носят само телефона си, се чувстват ограничени от бумащината, подписите и чакането по гишета в българските банки. По-възрастните или по-предпазливите клиенти пък имат повече доверие в „истинската“ банка с адрес, табела и вход, където са ходили десетилетия наред. Реалистичният подход за все повече българи е комбинацията – използват Revolut или други дигитални услуги за ежедневните плащания и контрол на бюджета, а поддържат сметки в една или две български банки за заплата, кредити, депозити и отношения с държавата и работодателите.
Сигурност, регулации и защита на парите
Сигурността е мястото, където емоциите най-много се сблъскват с фактите. При Revolut и останалите дигитални играчи усещането често е „модерно и сигурно“ – приложението има биометрия, нотификации в реално време, можеш да заключиш картата с едно докосване и да издадеш нова виртуална карта за секунди. Това създава силно чувство за контрол, което липсва при класическите банки, където понякога научаваш, че картата ти е била копирана чак когато получиш извлечение. В ежедневието тази бърза реакция е огромен плюс – ако видиш съмнително плащане, можеш да спреш картата моментално, без да висиш по телефони и без да чакаш понеделник сутрин.
От законова гледна точка обаче картината е по-сложна. Българските банки са под директния надзор на БНБ и са част от местната система за гарантиране на влоговете. Това означава, че парите по сметки и депозити до определен лимит са защитени от държавен фонд, а при проблеми с банката има ясно разписана процедура – как се обявява в несъстоятелност, как се изплащат гарантираните суми, какви права имат клиентите. Освен това всяка банка има местен адрес, клонова мрежа, официални представители и подлежи на проверки от местните регулатори и институции. Това не прави системата безгрешна, но дава предвидимост и рамка, в която можеш да търсиш правата си.
При финтех приложенията сигурността идва от друга страна. Ако конкретният играч има банков лиценз в държава от ЕС, парите в определени сметки попадат под европейската схема за гарантиране на депозитите – но не чрез българския фонд, а чрез този на държавата, в която е лицензирана банката. На практика това пак е защита до конкретен лимит, но в различна юрисдикция, с друг регулатор и друга процедура при фалит. Ако пък става дума за институция за електронни пари, средствата ти се държат в отделни доверителни сметки, които по закон не би трябвало да се смесват с парите на компанията, но това не е същото като класически гарантиран депозит. При нормално ежедневие разлика не се усеща, но при крайни сценарии – фалит, забрана, замразяване на дейността – именно тези детайли решават дали ще си върнеш парите лесно, трудно или изобщо.
Друг важен аспект са проверките за пране на пари и блокираните сметки. И българските банки, и приложения като Revolut са задължени да следят за съмнителни операции – големи преводи без ясна причина, плащания към рискови държави, нетипично поведение за профила на клиента. Разликата е в стила. Местните банки често събират тонове документи още при откриване на сметка и при кандидатстване за кредит, така че по-късно да има по-малко изненади. При финтех приложенията процесът е много по-лек в началото, но когато алгоритмите засекат нещо съмнително, могат да блокират сметката за проверка без много обяснения, а комуникацията да се води само през чат и имейл. За човек, който държи основните си пари там, подобна блокировка – дори и временна – може да бъде сериозен шок.
Защитата при измами също има две лица. Дигиталните приложения са много добри в това да ти покажат веднага всяка транзакция и да ти дадат инструменти да се защитиш – виртуални карти за еднократни плащания, динамични данни, бързо спиране на картата. От своя страна българските банки имат по-тежки, но структурирани процедури за оспорване на транзакции, връщане на средства при доказана злоупотреба и застраховки към картите. Дори процесът да е бавен и бюрократичен, в крайна сметка има ясно описани стъпки какво се прави при измама. Затова, когато става дума за сигурност, няма еднозначен победител – дигиталните играчи печелят по бързина и контрол в реално време, а традиционните банки по стабилност, регулация и предвидимост при най-лошите сценарии.
Много хора се изкушават от финтех приложения и по-малки банки точно защото обещават по-бързо одобрение на заем, по-малко документи и по-лека бюрокрация, но това не отменя факта, че най-рисковите продукти са именно онези, при които не се гледа внимателно доходът. Ако обмисляте да теглите кредит без доказване на доход, добре е първо да си изясните лихвите, таксите, обезпеченията и какво става при просрочие, защото лесният достъп до пари често се плаща по-късно с по-висока цена. Така ще прецените трезво дали да търсите финансиране през банка, финтех приложение или изобщо да отложите заема, докато подредите доходите си на по-стабилна основа.
Рискове и недостатъци: къде парите могат да ви изненадат неприятно?
Ако оставим рекламите настрана, и двата лагера имат своите минуси – просто са различни като природа. При Revolut и другите приложения най-честото оплакване е внезапната блокировка на сметка „за проверка“. Алгоритмите следят движенията по акаунта и ако нещо им изглежда извън профила – голям входящ превод, поредица от операции към „рискови“ държави, много плащания в кратко време – системата може да замрази достъпа до парите, докато изпратите документи и обяснения. Това е напълно законно и се прави заради регулациите срещу пране на пари, но за обикновения човек изглежда като капан: да държиш основните си пари в приложение и една сутрин да не можеш да платиш нищо, докато някой анонимен отдел гледа транзакциите ти. Подобни ситуации са по-рядко явление в традиционните български банки, именно защото те „вземат всичко“ като документи още в началото и при всеки по-сериозен продукт.
Друг риск при финтех приложенията е свързан с това, че цялата ти връзка с тях е дигитална. Няма клон, в който да отидеш, няма местен офис, където да повишиш тон, ако поддръжката се забави. Ако телефонът ти се повреди или бъде откраднат, трябва да имаш резервен достъп (имейл, друго устройство, резервни кодове), иначе можеш да се окажеш временно отрязан от собствените си пари. Освен това тези услуги са строени около идеята за смартфон – ако попаднеш в ситуация без интернет, без устройство или със забравена парола, всяко действие става по-бавно и нервно, особено в чужбина.
При българските банки рисковете и недостатъците идват от друга посока. На първо място са високите и често непрозрачни такси – месечни, годишни, за преводи, за картови операции, за „обслужване на кредит“, за всяко „допълнително“ движение. Много хора реално не знаят колко плащат на година за привилегията да имат сметка, и откриват това едва когато погледнат детайлното извлечение. Втората болка е бюрокрацията – за всяко по-смислено нещо се искат куп документи, подписват се множество анекси, чака се одобрение от „централата“. Това е уморително и често отблъскващо, особено за по-млади хора, които са свикнали всичко да става онлайн и веднага.
Не е за подценяване и рискът от „заключване“ към една банка. Когато вземеш ипотека, потребителски кредит, кредитна карта, получаваш заплата в същата институция и ползваш пакет от услуги, постепенно става все по-трудно да смениш банка, защото всяко нещо е вързано с друго – от застраховка на жилище до дебитната карта, с която плащаш в магазина. Банката те държи не със сила, а чрез мрежа от зависимости, която в един момент те кара да преглъщаш по-високи такси или по-лош курс, просто защото „не ти се занимава“ да местиш всичко.
Отделен риск и при двете вселени са измамите и социалното инженерство. При финтех приложенията мошениците разчитат на това, че всичко става през телефона – фалшиви имейли, лъжливи SMS-и, фалшиви приложения и сайтове, които имитират оригинала. При българските банки схемите са по-старомодни – фалшиви обаждания „от банката“, подвеждащи линкове за онлайн банкиране, измама с терминали и банкомати. В крайна сметка отговорността за първата стъпка е при клиента – никой продукт не може да компенсира напълно, ако човек натиска линкове и дава кодове и пароли, без да мисли.
Истината е, че няма безрисков избор. Ако използвате само Revolut и подобни услуги, рискувате да останете зависими от една-две приложения и от алгоритмите им за риск. Ако използвате само български банки, рискувате да плащате много повече такси, да губите време по гишета и да се лишите от удобства, които реално съществуват. Затова разумният подход не е да идеализирате едната страна, а да си давате сметка къде какъв риск поемате и да не държите всички яйца в една кошница – нито в телефона, нито в една-единствена местна банка.
Практични сценарии: комбинации между Revolut и българските банки
По-лесно е да се ориентираш не по сухи плюсове и минуси, а по реални сценарии. Представи си студент, който живее в България, но често пътува по програмите Еразъм или работи дистанционно за чуждестранна фирма. Той получава пари в евро, плаща общежитие и самолетни билети онлайн, пазарува от чужди сайтове. За него Revolut или друга дигитална сметка е почти задължителна – дава му добър курс, бързо плащане в различни валути и контрол от телефона. В същото време е разумно да има и една българска сметка, през която да минават стипендии, местни плащания и евентуален малък кредит за компютър или наем, ако се наложи. Така не зависи изцяло от едно приложение и запазва мост към местната банкова система.
Фрийлансърът или човекът, който работи за чуждестранна фирма от България, е още по-типичен пример за „двойно“ решение. Клиентите му плащат в евро или долари, понякога през платформи, понякога по банков път. Ако държи всичко в българска банка, губи пари по курса и таксите за международни преводи. Ако държи всичко само в Revolut, рискува при блокировка да остане без достъп до целия си месечен доход. Най-логичният ход е да използва дигитална сметка за получаване на плащания и разплащания в чужбина, а периодично да прехвърля част от парите към една или две български банки – за данъци, осигуровки, депозити и подготовка за по-големи цели като жилище.
Семейството с ипотека в България живее в съвсем друга реалност. Техният център тежест е избраната българска банка – там са ипотеката, заплатите, евентуално потребителските кредити и дебитните карти, с които се плащат сметките. За тях Revolut и подобни приложения са по-скоро инструмент, а не заместител. Имат смисъл за пътувания, за онлайн пазаруване, за разплащания в чужбина, за това да спестиш по някое евро от курсови разлики и да си следиш бюджета в реално време. Но гръбнакът на финансите им остава в местната система, защото там са и жилището, и отношенията с държавата, и сигурността, че ако стане нещо, могат да отидат в клон и да седнат с кредитния си инспектор лице в лице.
Малкият бизнес също е между двата свята. Фирмените сметки, POS терминалите, плащанията към НАП и доставчици, заплатите – всичко това минава през българска банка, защото така е устроена системата и защото счетоводството и данъчните изискват точно тези извлечения и документи. В същото време предприемачът може да използва Revolut или друга платформа за разплащания с чужди партньори, за онлайн услуги, за пътувания и командировки. Така фирменият му бюджет не изтича през ненужно скъпи международни преводи и лоши курсове, а тежките отношения с държавата и дългосрочните кредити остават където им е мястото – в класическата банка.
Има и хора, които поначало не обичат банките и години наред работят само в кеш. За тях дигиталните приложения понякога са първата стъпка към по-официални финанси – отварят сметка през телефона, зареждат я с малки суми, плащат онлайн и живеят по-леко, отколкото с пачки в джоба. Постепенно разбират ползата от това да имаш история на плащанията, да можеш да докажеш доход при нужда, да имаш резерв по карта. Ако в даден момент решат да купуват жилище или да регистрират фирма, почти неизбежно идва ред и на българска банка. Така двете вселени пак се срещат – дигиталната дава свобода и ниски разходи, а традиционната осигурява достъп до системата, в която живеят имотите, кредитите и държавата.
TBI Bank – хибрид между финтех приложение и класическа българска банка
TBI Bank е интересен играч, защото формално е напълно лицензирана българска банка със седалище в София, но по поведение и продукти в голяма степен прилича на модерните финтех приложения. Банката е ориентирана основно към потребителско и малко бизнес кредитиране и работи активно в България, Румъния и Гърция, а през дигитални канали стъпва и на пазари като Германия, Дания и Полша. Собствеността ѝ е през холдингови структури, дълго време под 4finance, а в момента е в процес на придобиване от големия частен фонд Advent International – сделка, която вече мина одобрение от Европейската комисия, което я поставя стабилно в рамките на европейската банкова екосистема.
Лицето на TBI за крайния клиент е приложението и пакетът neon – безплатна сметка в лева и евро, карта neon, която идва без месечна такса за обслужване, без такси за откриване и поддръжка на сметката, без такси за вътрешнобанкови преводи и с обещание за „free daily banking“: неограничени преводи, безплатно плащане на битови сметки през приложението и две безплатни тегления от банкомат месечно. Парите по текущата сметка носят лихва (например около 2.1% за суми до определен лимит), а отделно има виртуална „Касичка“ и депозити, които се откриват директно през телефона, без посещение на офис. В последните бюлетини банката активно рекламира лихви по депозити до около 2–3% за лева и евро, а напоследък пусна и депозити в румънски леи с по-висок процент, което е рядкост за българския пазар.
По линия на кредитите TBI не се опитва да бъде „втора ДСК“, а играе в нишата на потребителските заеми и разсроченото пазаруване. Банката е сред първите у нас, които направиха „buy now, pay later“ решение с 0% лихва за покупка на стоки в партньорски магазини – в брой или онлайн, с много силно присъствие на касите в магазини за техника, мебели, спортни стоки и др. За крайния клиент това изглежда като финтех услуга – на място или през сайта кандидатстваш за финансиране, одобрението идва бързо, а вноските после се управляват през приложението. За по-класическия потребител банката предлага и стандартни потребителски кредити, малки бизнес заеми и кредитни продукти, но фокусът остава върху бързото, „phygital“ кредитиране – комбинация от онлайн процес и физическо присъствие в точката на продажба.
Спрямо Revolut и глобалните финтех играчи TBI Bank стои по-локално, но и по-банково. Приложението е силно ориентирано към българския клиент – сметки в лева и евро, директни плащания на сметки, интеграция с местни търговци, а не към обслужване на десетки валути и многобройни държави. Няма същата ширина на мултивалутни акаунти и международни преводи като Revolut, но за едно „българско ежедневие“ покрива почти всичко – заплата, разплащания, спестяване и по-малки кредити, като добавя и реални офиси и колцентър в България, ако нещо се обърка. Като плюс спрямо Revolut идват гарантираните по българската схема депозити и фактът, че при спор с банката говориш с местен регулатор и съд, а не с институции в друга държава членка.
В сравнение с традиционните големи български банки TBI е по-малък и по-гъвкав играч, но и с по-тесен продуктов профил. Няма мрежата от клонове на ДСК, ОББ или УниКредит, не е банка за „всичко“ – от сложни фирмени кредити до масови ипотечни сделки за жилища. Вместо това се позиционира като бърз, удобен и сравнително добре олихвен вариант за ежедневна сметка и спестяване, плюс гъвкаво финансиране на покупки и малки кредити. За човек, който иска нещо „по-модерно“ от класическата банка, но не е готов да държи основните си пари само в чужд финтех, TBI Bank се явява междинно решение: европейски регулирана банка, родена и базирана в България, с мобилно приложение, което се държи почти като финтех, но с локална защита на влоговете и реални офиси, в които можеш да влезеш, ако една сутрин нещо по сметката ти не изглежда както трябва.
Когато мислите не само за това къде да държите парите си – в Revolut, TBI Bank или българска банка – а и как да ги умножите дългосрочно, неизбежно идва моментът да сравните класическите спестявания с по-рискови активи. Ако се колебаете между благородни метали, имоти или борса, много по-полезно е да минете през едно детайлно ръководство за инвестиция в сребро, злато, имоти и акции – какви са уловките и рисковете, отколкото да взимате решения по реклами и форумни коментари. Така ще видите реалните плюсове и минуси на всеки вариант, минималния вход, скритите разходи и типичните грешки на начинаещите, преди да решите дали да останете само с депозити и сметки или да направите по-смела крачка към инвестиции.
Заключение: не Revolut или българска банка, а как да ги подредите
Когато минеш през таксите, депозитите, кредитите, сигурността и удобството, става ясно, че въпросът не е „Revolut или българска банка“, а къде кой играч има смисъл. Revolut и другите дигитални приложения са перфектни за ежедневието – карта в телефона, ниски такси при пътуване, добър курс при плащане в чужбина, бързи преводи, ясна картина на разходите и усещане, че парите ти са „живи“ и под контрол в реално време. Те са логичният избор за онлайн пазаруване, отпуск, чести командировки, работа с чуждестранни клиенти и всички дребни транзакции, които досега минаваха през тежките и скъпи системи на класическите банки.
От своя страна българските банки остават гръбнакът, върху който стои всичко по-голямо – заплати, депозити с държавна гаранция, ипотечни кредити, потребителски заеми, фирмени сметки, отношения с НАП и общините. Там са документите, клоновете, кредитните инспектори, нотариусите и „официалната“ история на доходите и плащанията, без която не можеш да купиш жилище, да вземеш сериозен кредит или да развиваш бизнес в България. Те са по-бавни, по-скъпи и по-бюрократични, но в критичните моменти именно те тежат пред институциите, а не приложението в телефона.
Най-разумната стратегия за човек, който живее и работи в България, е да не идеализира нито едното, нито другото, а да комбинира. Една или две български банки, в които са заплатата, основните сметки, депозитите и кредитите. Един или два дигитални портфейла като Revolut за пътуване, онлайн плащания, работа с няколко валути и по-ниски ежедневни разходи. Част от спестяванията в гарантирани депозити, част – в по-гъвкави спестовни сметки в приложенията. Така, дори нещо да тръгне на зле – блокирана сметка, фалит, срив в система – никога не сте зависими само от една институция и едно приложение.
Ако трябва да си сведете избора до едно изречение, то е това: ползвайте Revolut и останалите финтех решения като инструмент за удобство и по-ниски разходи „отгоре“, а българските банки като основа, върху която стоят домът, бизнесът и сериозните пари. Така вместо да спорите кое е „по-добро“, ще използвате силните страни и на двата свята и ще намалите слабостите им до минимум.
Източници и полезни връзки
Revolut – депозити, гаранция и защита на средствата
Официалната страница на Revolut за депозитното застраховане описва статута на Revolut Bank UAB като лицензирана банка в ЕС, лимита на гаранцията до 100 000 евро на клиент, както и връзката с литовската институция за гарантиране на влоговете. Тук са разписани и основните правила при фалит на банката, обхвата на защитените депозити и сроковете за изплащане на гарантираните суми.
https://www.revolut.com/en-BG/legal/deposit-insurance-information/
Wise – мултивалутна сметка, такси и лимити
Тази страница събира всички основни такси на Wise – от международните преводи, през използването на картата, до лимитите и таксите за теглене от банкомат след безплатния месечен праг. Описани са и особеностите на мултивалутната сметка – в кои валути можеш да получаваш локални данни за сметка, как се калкулират курсовете и къде са предимствата спрямо класическите банки при плащания в чужбина.
https://wise.com/gb/pricing/
N26 – дигитална банка с депозитна защита в Германия
Тук N26 представя основните си планове – стандартна сметка без месечна такса и платени сметки с допълнителни услуги. Важната част за сравнение е, че N26 изрично подчертава депозитната защита до 100 000 евро по германската схема за гарантиране на влоговете, както и това, че всички сметки са изцяло онлайн, с фокус върху мобилното приложение.
https://n26.com/en-be/banking-features
bunq – онлайн банка, кеш операции и регулаторни рискове
Официалните страници на bunq за кеш операции показват как работят внасянията и тегленията в магазини и банкомати, както и особеностите при различните планове. За по-пълна картина към това може да се добави и новината за глобата от холандската централна банка за пропуски в контрола срещу пране на пари – тя показва как дори силно дигитални банки остават под строг надзор и какви рискове носи бързият растеж без достатъчен комплайънс.
https://www.bunq.com/personal-account/banking-features/atm-withdrawals-and-deposits
Български фонд за гарантиране на влоговете (BDIF)
Официалният сайт на Фонда за гарантиране на влоговете в България обяснява как работи схемата за защита на депозитите – кои банки са обхванати, какъв е лимитът на гаранцията, какви сметки се считат за депозити и как се процедира при фалит. Тук е ключовата референция, когато сравняваме защитата на парите в българските банки с тази при финтех приложенията и чуждите банки.
https://www.dif.bg/en
Българска народна банка – регистър на лицензираните банки
Регистърът на БНБ съдържа официалния списък на всички банки, лицензирани да оперират в България, както и клоновете на чуждестранни банки. Това е базовият източник, от който се вижда кои са „традиционните“ играчи – ДСК, UniCredit Bulbank, ОББ, Пощенска банка, Fibank и останалите, с които сравняваме Revolut, Wise, N26 и TBI.
https://www.bnb.bg/BankSupervision/BSCreditInstitution/BSCIRegisters/BS_CI_REG_BANKSLIST_BG
UniCredit Bulbank – тарифи и общи условия за физически лица
Страницата събира тарифите, лихвените бюлетини и основните документи за индивидуални клиенти на UniCredit Bulbank. Тук се виждат реалните месечни такси по сметки, цените на преводите, условията по карти и лихвите по депозити и кредити – тоест „твърдите“ числа, с които сравняваме обещанията за ниски такси и високи лихви в дигиталните приложения.
https://www.unicreditbulbank.bg/en/tariffs-and-general-terms/tariffs-terms-individuals/
Банка ДСК – стандартна разплащателна сметка и тарифа
Официалната страница за стандартната разплащателна сметка на ДСК описва какви валути поддържа банката, как се отваря сметката, какви са основните ѝ функции и какво покрива гаранцията на влоговете. В комбинация с публикуваната тарифа за такси и комисиони се получава ясна картина за реалните разходи по поддръжка на сметка, преводи и карти в една от най-големите български банки.
https://dskbank.bg/en/individual-clients/current-accounts-for-individual-clients/accounts/details-accounts/product-group/standard-current-account
TBI Bank – официален сайт, neon сметка и мобилно приложение
Тук TBI Bank представя себе си като „challenger банкa“ в Югоизточна Европа, с фокус върху дигиталното банкиране и потребителското кредитиране. На сайта са описани разплащателните сметки, дебитната карта neon, мобилното приложение, моделът за разсрочено плащане „купи сега, плати после“ и основните потребителски и стокови кредити. Това е базовата отправна точка за анализа на TBI като хибрид между финтех приложение и класическа българска банка.
https://tbibank.bg/
TBI Bank – безплатно ежедневно банкиране и условия по neon
В тази новина TBI Bank подробно описва пакета „free daily banking“ – безплатни сметки в лева и евро, дебитна карта neon без месечна такса за обслужване, безплатни преводи и две безплатни тегления от банкомат месечно, както и лихвата по текущата сметка и опциите за Kasichka. Това е основният източник за конкретните условия, с които TBI стъпва между финтех моделите и традиционното банкиране у нас.
https://tbibank.com/news/bulgarians-now-have-access-to-free-daily-banking-via-our-mobile-app-and-neon-card/