Сурва – звънците се вият над снежните поля, маскираните дружини връщат ритуала от векове назад и България отново посреща новата година със звук, огън и празнична еуфория. Българската сурва е не просто обичай, а живо свидетелство за това как традициите преживяват и днес. От Разложко, където в първия ден на януари започва карнавалът „Старчевата“, до банските и симитлийските дружини, които излизат с маски и бубни за прогонване на злото – по цялото страната сурвакарите, кукерите и бабугерите се събират, за да върнат реда на природата и благоденствието. В следващите страници ще разгледаме какво означава сурва в различните региони, кога се провежда, какви са обичаите и защо този древен ритуал е толкова оживен и значим за модерна България.
История на сурва и произходът на обичая
Корените на сурва потъват дълбоко в езическите времена, когато древните траки празнували зимното слънцестоене с обреди за пречистване и възраждане на природата. Тогавашните ритуали имали за цел да прогонят злите духове и да „събудят“ слънцето, което след най-дългата нощ започвало да се издига отново. Звънът на хлопките, шумът на маските и огънят на факлите били символи на победата на светлината над мрака.
С идването на християнството, обичаят не изчезнал, а се слял с празника на Васильовден и първите дни на новата година. Така сурва се превърнала в символ на новото начало, на плодородието и здравето, а сурвакарите – в пратеници между старото и новото време. Те носели маски, обкичени с пера, кожи и рога, които не само да плашат злото, но и да предизвикват смях и веселие – защото смехът също е защита срещу лошото.
През вековете различните региони на България придавали своя облик на този празник. В Западна България го наричат Сурва и го отбелязват на 13 или 14 януари по стар стил, докато в Разлог е под името Старчевата, Банско и Симитли също имат своя програма, която обикновени започва още на 1 януари – там кукерите излизат още в първия ден на годината, за да пречистят града от злите сили. В Родопите ритуалът е по-тих и обреден, с по-малко шум и повече символика – козините и дървените маски пазят духа на гората и земята.
Някога сурва била строго мъжки обичай, предаван от баща на син, но днес в шествията участват и жени, и деца. Това не променя смисъла му – напротив, прави го жив. Зад всяка маска стои общото послание на българите: да се прогони злото, да се запази доброто и да се посрещне новата година с надежда.
В последните години все по-често се обсъжда темата защо младите не искат да работят и как се променят нагласите към труда. Статията на vajno.eu разглежда новото поколение – между амбицията за свобода и реалността на пазара на труда, където липсата на постоянство и мотивация вече се превръщат в обществена тема.
Регионални разновидности на сурва в България
Макар и обединена от един общ корен, сурва има различни лица в отделните краища на България. Всеки регион влага своя характер, акцент и дори име в празника – от страховитите кукери по Пирин и Родопите до сурвакарите и бабугерите на Западна България. Това е обичай, който не просто се запазва, а се преражда според земята и хората, които го изпълняват.
Сурва в Западна България – Перник, Радомир, Брезник
Тук традицията е най-масова и най-шумна. В нощта на 13 срещу 14 януари, по стар стил, селата се събуждат от звънци и факли. Сурвакарските групи обикалят домовете, като пеят благословии и тропат с тежки хлопки. Костюмите са изработени от овчи кожи, пера и медни звънци, а маските – истински произведения на изкуството. В някои села бабугерите носят животински рога, червени лица и огромни зъби, с които символично плашат злото.
В Пернишко се организират най-големите събори, но именно селските обиколки са сърцето на традицията – без сцена, без публика, само хора и огън.
Старчевата в Разлог
В Разлог сурва носи друго име – Старчевата. Провежда се на 1 януари, когато още в ранната сутрин центърът на града се изпълва с шум, песни и маскирани мъже, които символично прогонват злото от старата година. Маските са изключително детайлни – изработени от кожа, плат, мъниста и пера, често представляват животни или митични същества.
Тук ритуалът има и състезателен характер – групите се нареждат в шествие, всяка със свой водач и ритуални фигури, а публиката оценява най-впечатляващите костюми. Старчевата е толкова силна местна традиция, че всяко семейство в Разлог има свой „старец“, който се подготвя за шествието с месеци.
Кукерите в Симитли
В Симитли и Банско обичаят е зрелищен и изключително емоционален. В Симитли празникът се провежда обикновено втората събота на януари, когато на площада се събират десетки групи от цяла България и съседни държави. Това е едно от най-колоритните места, където може да се усети сурвакарският дух.
Бабугерите в Банско
В Банско сурвакарската дружина се нарича бабугери. Облеклото е от кози кожи, които покриват тялото изцяло; маските са много високи и масивни, често с конусовидна форма и дълги космати ресни, които скриват лицето и раменете. По кръста се стягат големи, тежки звонци – по два-три и повече на човек – и именно те определят ритъма на шествието. Звукът е плътен, метален и се чува далеч преди да видиш групата – това е „гласът“ на Пирин в първите дни на годината.
Движението не е дефиле за снимки, а ритуал с фигури: мощни подскоци, синхронни клякания и рязко разлюляване на звонците, за да „разкъсат“ тишината и да изметат злото от улиците. Бабугерите минават през старите калдъръмени улички на града, спират пред къщи и дворове, където стопаните ги посрещат за здраве и берекет. В облеклото няма лъскав сценичен реквизит – доминира суровата кожа, дървото и металът, понякога добавени рога и боядисани детайли, но духът остава традиционен, тежък и „земен“.
Времето на бабугерите е около Нова година и Васильовден – най-често в първите дни на януари. Банско пази своята местна линия: тук се търси силата на звука и маската, а не театрална „постановка“. Именно затова банските бабугери се помнят – високи маски, плътни кожи и огромни звонци, които люлеят въздуха като камбани и оставят след себе си усещане за пречистване и начало.
В музиката и попкултурата
Силният визуален образ на бабугерите не остава незабелязан и извън България. Част от тях участват в клипа на Till Lindemann – фронтмена на Rammstein, към песента „Fish On“ от 2015 година. Кадрите са заснети в България, а присъствието на кукерите придава на видеото сурова, митична енергия, която контрастира с модерната визия на групата. Така бабугерите от Пирин се появяват в една от най-гледаните рок продукции в света, превръщайки се в символ на архаичната сила на българските традиции.
Международно признание и световен интерес
Бабугерите от Банско, както и сродните сурвакарски дружини от цялата страна, вече са част от световното културно внимание. След като обичаят „Сурова“ бе включен в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, интересът към маскарадните игри нарасна многократно. Международни издания като National Geographic и The New Yorker публикуваха статии и документални материали за българските кукери, наричайки ги едно от най-зрелищните и мистични зимни явления в Европа.
Банските бабугери често са канени за участие в чуждестранни фестивали и културни събития, където техният звук и облик предизвикват възхищение. Тежките звонци, високите маски и суровата енергия на танца остават неизменна част от визитната картичка на зимна България.
Южна България – Карлово, Калофер, Стара планина
В този регион традицията се нарича станчинари или джамали. Маските тук са по-светли, често изобразяват човешки лица, а обичаят е свързан не само с пречистване, но и с плодородието. В Карловско сурвакарите посещават къщите, като наричат за берекет и здраве. В Калофер шествието се преплита с местните мъжки танци и обредните хлябове.
Родопите и Югоизтока – Широка лъка, Смолян, Сандански
В Родопите сурва има по-тих, мистичен облик. Тук маските са изработени предимно от дърво и овча кожа, а звънците са по-малки и по-редки. Целта не е толкова шумът, колкото символичният диалог с духовете на природата. В Широка лъка се провежда и известният фестивал на кукерските игри, но дори той запазва интимната, родопска атмосфера.
В Сандански и околните села се срещат джамали – високи факли от сухи клони, които горят в нощта срещу Васильовден. Хората вярват, че светлината на огъня гони злите сили и отваря път за плодородие.
Сурва е различна навсякъде – шумна и величествена в Пернишко, артистична в Разлог, мистична в Родопите. Определено можем да я наречем доста страховита в Банско, но навсякъде носи едно и също послание: злото трябва да бъде изгонено, за да има нова година, нов живот и нова надежда.
Как протича ритуалът – звук, огън и маски
Сурва не е просто зрелище – тя е преживяване, което събужда всичките сетива. Когато настъпи нощта на стария Нова година, улиците се изпълват с дим, трепет и звън. Отдалеч се чуват хлопките, които набират ритъм, а след миг пред очите се появяват кукерите – високи, космати, със страховити маски и огромни звънци по телата. Те не вървят, те тропат земята, сякаш искат да събудят самата природа.
В началото на шествието върви водачът, носещ факла или символ на плодородие – обикновено дървена пръчка, украсена с пера, лен или панделки. След него групата се движи в кръг, в ритъм, който прилича на танц, но всъщност е обред. Всеки скок е послание, всеки звън е благослов. Колкото по-силен е шумът, толкова по-далеч бягат злите сили – така вярват участниците.
Огънят е втората стихия на сурва. В повечето села се палят високи клади – не за светлина, а за пречистване. Огънят гори през нощта, а хората хвърлят в него сухи клони и лозови венци, за да изгори старото и да отстъпи място на новото. В някои региони мъжете прескачат пламъците – символичен акт на сила и обновление.
Маските, от своя страна, са не просто украса, а живи същества. Те имат лице, характер и дори име. Всяка маска носи енергията на човека, който я е изработил. Кукерите никога не купуват маските си – те ги правят сами или ги наследяват от бащите си. В Банско и Разлог това е въпрос на чест, защото маската не е само средство да плашиш злото, а личен обет за защита и продължение на рода.
Когато ритуалът приключи, кукерите свалят маските, огньовете догарят, а селото или градът се потапя в тишина. Тогава се вярва, че злото вече е прогонено и годината ще бъде плодородна. След това започват веселбите – хората се събират на трапези, черпят се с вино и ракия, пеят и танцуват, докато първите утринни лъчи осветят пепелта от огньовете.
Безопасността по българските пътища остава един от най-сериозните проблеми, които засягат всички шофьори. Анализът на vajno.eu за топ 10 най-опасни пътни участъци в България очертава конкретните зони с повишен риск от инциденти, включително участъци от магистрали и планински пътища. Статията разглежда причините за катастрофи, статистиката по региони и мерките, които могат реално да спасят човешки животи.
Сурва и модерността – от селски обичай до фестивален спектакъл
Както всяка жива традиция, сурва не е застинала в миналото. През последните десетилетия тя излезе от дворовете и мегданите и се превърна в едно от най-разпознаваемите културни събития в България. Но въпреки сценичния ѝ размах, в сърцевината ѝ стои същият смисъл – да се пречисти светът и да се започне начисто.
Някога сурвакарите обхождали домовете, без публика и без награди, а днес хиляди хора се събират да гледат шествията. Перник остава най-големият център на фестивалния формат с Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“, който от 1985 година насам събира групи от десетки държави. Но именно това международно внимание показа на света колко силна и оригинална е българската обредност.
В Разлог, Симитли, Карлово и други градове обичаят също премина към организирани прояви, но запази същността си – не е театър, а обред с вярване. Зад всяка група стои истинско село, истинска дружина, хора, които не се маскират за сцена, а за ритуал. Дори младите, които днес обличат маските, усещат, че това не е „постановка“, а връзка с миналото – нещо, което ги прави част от обща памет.
Държавните и общинските фестивали донесоха нов живот на традицията – осигуриха подкрепа, медийно внимание и признание. Благодарение на това през 2015 година обичаят „Сурова“ беше вписан в представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО. Това официално призна българската сурва за световна ценност – наред с най-древните и значими традиции на планетата.
Днес сурва има своята роля и в съвременната културна карта – тя е мост между старото и новото, между хората от селата и младите, които се връщат всяка зима, за да се облекат в кожи, да сложат маски и да тръгнат по улиците, както са го правили дедите им. Този шум, този звън и този огън са не просто спомен – те са доказателство, че и в модерното време България може да пази живо онова, което я прави различна.
Календар на сурва – кога и къде да се види?
Макар да споделят един и същ дух, сурвакарските празници в България се различават по време, име и продължителност. Те се простират от първия ден на януари чак до края на месеца, когато зимата е в разгара си, а хората вярват, че трябва да „събудят“ земята за нов живот. Ето как се разпределя календарът на най-известните прояви на сурва в страната.
В Разлог обичаят започва още на 1 януари с голямото шествие на Старчевата. Рано сутринта центърът на града се превръща в сцена за стотици маскирани мъже и младежи, които излизат по стария обичай да изгонят злото и да донесат здраве. Разложката Старчева се смята за една от най-автентичните сурвакарски прояви в България и е първият голям зимен ритуал за годината.
В Банско и околните села около Пирин бабугерите излизат в първите дни на януари, обикновено между 1 и 7 януари, когато по дворовете и улиците отекват звънците. В този период групите от различни квартали правят обиколки, спират пред домовете на стопаните и благославят за плодородие и здраве.
В Симитли празникът вече има фестивален характер – провежда се втората събота на януари, като на площада се събират десетки групи от страната и чужбина. Това е едно от най-шумните и най-пъстрите събития в Югозападна България, където традицията и състезателният дух вървят ръка за ръка.
В Перник се провежда най-големият международен фестивал на маскарадните игри – „Сурва“, който обикновено е в последния уикенд на януари. Той е кулминацията на цял месец зимни обреди и събира хиляди участници от България и света. В дните на фестивала градът се превръща в огромна сцена на звънци, огньове и маски, където традицията се среща с модерния дух на карнавала.
В Карлово и селата от Подбалкана обичаят се нарича станчинари или джамали и се провежда около Васильовден (13–14 януари). Тук групите се събират вечерта, палят огньове и прескачат пламъците, а домовете се посещават с благословии за берекет и здраве.
В Родопите и по долината на Места – в села около Широка лъка, Гела, Смолян и Славейно – сурвакарските игри обикновено са в средата на януари. Там ритуалът е по-спокоен, често вечерен, и съчетава обредните песни с мистичното родопско звучене на гайдите.
В Югоизточна България, особено около Сандански и Петрич, се палят високи факли, наречени джамали, обикновено в нощта на 13 срещу 14 януари. Огънят гори до зори, а хората вярват, че пламъкът ще пречисти селото и ще донесе плодородна година.
Така, докато януари напредва, България звъни, гори и се усмихва – от Разлог и Банско до Перник и Родопите. Всеки регион има своя ритъм и своя дата, но навсякъде сурва носи едно и също послание – начало, светлина и нов живот.
Сурва и туризмът – как да преживеете обичая отблизо
Все повече българи и чужденци осъзнават, че сурва не е просто традиция, която си заслужава да се види – тя е преживяване, което остава в паметта. През последните години фестивалният туризъм в България започна да се развива именно около тези зимни обреди, а сурвакарските прояви се превърнаха в естествен магнит за пътешественици, фотографи и любители на автентичната култура.
Най-лесният начин да се докоснете до духа на сурва е да посетите някой от големите зимни фестивали в Перник, Симитли или Разлог. Те са добре организирани, с обособени зрителски зони, сцени и програми. Гостите могат да наблюдават групите отблизо, да снимат, да опитат местна храна и да усетят истинския ритъм на звънците. Вечер градовете се превръщат в море от огньове и хора, а атмосферата напомня на старо езическо празненство.
За тези, които търсят по-автентично преживяване, селата около Пирин, Родопите и Подбалкана са мястото, където сурва все още се играе така, както е била преди векове. Там няма сцена и публика – само местни хора, маски и огньове. Ако попаднете в такова село по време на Васильовден, ще ви посрещнат не като зрител, а като част от обичая. Вратите са отворени, трапезите пълни, а гостите стават участници – дори и само с едно хлопване на звънец или чаша вино край огъня.
В Банско и Разложко сурвакарските групи често допълват зимния туристически сезон. Хотелите и къщите за гости предлагат пакети, съчетаващи ски ваканция с участие или наблюдение на обичая. Туристите могат да видят отблизо как се изработват маските, да поговорят с майсторите и да разберат какво означава всяка украса – рога, пера, косми и звънци.
За фотографите и пътешествениците сурва е истински рай – съчетание от движение, светлина, дим и цвят. Най-добрите снимки се правят привечер, когато пламъците осветяват маските, а снегът отразява червените отблясъци от огъня. Това е моментът, в който България изглежда едновременно древна и жива.
В последните години все повече чужди медии включват сурва в своите културни календари. Издания като National Geographic, BBC Travel и The Guardian я описват като „най-древния зимен карнавал на Европа“, който успява да съчетае езическа магия и християнски символизъм в едно.
Да преживееш сурва означава да чуеш звука на България – не онзи от сцените, а онзи, който идва от земята, от звънците и от хората, които вярват, че доброто винаги трябва да побеждава.
Откритието край Петрич продължава да буди интерес сред археолозите и историците. Разкопките в античния град Хераклея Синтика разкриват нови следи от древната култура на траките и елините в долината на Струмешница. Сред най-впечатляващите находки е и реставрираната статуя от Хераклея Синтика, представена подробно във vajno.eu – Хераклея Синтика статуя. Материалът разглежда нейния произход, състояние и ролята ѝ за възраждането на археологическия туризъм в Югозападна България.
Защо сурва е повече от фестивал?
Сурва не е просто празник, който се случва веднъж в годината. Тя е жив ритуал, който свързва хората с техните предци и със земята, по която стъпват. В нея няма режисура, няма сценарий – има ритъм, огън, звук и дух, предаван през вековете. Зад всяка маска стои човек, зад всеки звън – вяра.
В България малко традиции са запазили толкова силно присъствие през времето. От кукерите на Пирин и Родопите до сурвакарите на Перник и бабугерите на Банско – навсякъде звънците казват едно и също: животът се възражда, злото отстъпва, а новата година идва с надежда. В свят, който бърза и забравя, сурва напомня, че магията е в простите неща – в човешкия глас, в огъня, в събраното село, в споделеното усещане, че доброто трябва да бъде пазено.
Затова, когато в студените януарски нощи чуеш звънците отдалеч, спри и послушай. Това не е просто обичай. Това е сърцето на България, което бие в ритъма на сурва.
Началник, ето ~10 проверени източника с ясни заглавия, кратко описание и работещи линкове (без „сиви“ линкове):
Източници и бързи връзки
UNESCO — Surova folk feast in Pernik region (Representative List, 2015)
Официалната страница на ЮНЕСКО за обичая „Сурова“ в Пернишкия регион: описание на ритуала, дати (13–14 януари по стар стил), социални функции и мерки за опазване.
https://ich.unesco.org/en/RL/surova-folk-feast-in-pernik-region-00968
UNESCO — Video: Surova folk feast in Pernik region
Кратко официално видео на ЮНЕСКО за „Сурова“ (пернишки регион), илюстриращо костюми, огньове и групи.
https://ich.unesco.org/en/video/32972
National Geographic — “Surreal Pictures Show Bulgaria’s Masked Dancers Warding Off Evil Spirits” (2018)
Репортаж за кукерите (снимки на Aron Klein): смисълът на маските, тежките звънци, гоненето на злото и връзката с нематериалното наследство.
https://www.nationalgeographic.com/travel/article/kukeri-survakari-unesco-intangible-cultural-heritage-photos
National Geographic — “Revel in the Ornate Majesty of This Pagan Festival” (2017)
Материал за Сурва като „езически“ зимен ритуал: символиката на страховитите маски и ролята им да плашат злите сили.
https://www.nationalgeographic.com/photography/article/bulgaria-surva-kukeri-festival
The New Yorker — Documentary: “Kukeri: Dancing Evil Spirits Away” (2023)
Официалната страница на документалния филм за кукерите (реж. Killian Lassablière) – как селото се обединява в ритуал, който се предава през вековете.
https://www.newyorker.com/video/watch/the-new-yorker-documentary-kukeri-dancing-evil-spirits-away
The New Yorker — Article: “Dancing to Ward Off Evil in ‘Kukeri’” (2023)
Текстов материал към документалния филм – контекст, значение и устойчивост на традицията в модерността.
https://www.newyorker.com/culture/the-new-yorker-documentary/dancing-to-ward-off-evil-in-kukeri
The Guardian — “The very furry goat-men of Bulgaria: Charles Fréger’s best photograph” (2024)
Съвременен фотографски прочит на българските бабугери (вкл. споменавания за Перник/Сурова) и визуалния им език.
https://www.theguardian.com/artanddesign/2024/feb/07/furry-goat-men-bulgaria-charles-fregers-best-photograph
Официален сайт — Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“ (Перник)
Официалният портал на фестивала: новини, програми, галерии, история и регламент.
https://surva.org/
БНР (EN) — “Here comes Starchevata: Chaushi take over Bulgaria’s Razlog” (2024)
Актуално инфо за „Старчевата“ в Разлог (1 януари): групи по квартали, начало на шествието, местен контекст.
https://bnr.bg/en/post/102095532/here-comes-starchevata-chaushi-take-over-bulgaria-s-razlog
БНР (EN) — “Simitli hosts Bulgaria’s biggest kukeri festival…” (2025)
Новина за кукерския фестивал в Симитли (традиционно втората събота на януари): мащаб, участие и формат.
https://bnr.bg/en/post/102100035/simitli-hosts-bulgaria-s-biggest-kukeri-festival-for-the-21st-year-in-a-row
VisitBulgaria — International Mummer Festival “Starchevata” (Разлог)
Резюме за Старчевата: организатор (Община Разлог), международни групи, фестивален профил и принадлежност към ЕФКЦ.
https://visitbulgaria.com/international-mummer-festival-starchevata/
Lindemann — “Fish On” (making-of/location: filmed in Sofia, Bulgaria)
Задкадров материал/потвърждение за заснемането на видеото в България; клипът включва кукери (силен визуален паралел с бабугерите от Пирин).
https://www.loudersound.com/news/lindemann-go-behind-the-scenes-of-fish-on-video
RammWiki — “Fish On (video)” (кредити: “Cast Kukeri”)
Фен-енциклопедия с детайлни кредити за видеото, включително изрично упоменати „Cast Kukeri“ и координатор; полезно като вторичен източник за списъци с участници.
https://rammwiki.net/wiki/Fish_On_%28video%29