Климатичните рекорди винаги будят любопитство. Хората често се питат коя е най-ниската температура, измервана на планетата, и коя е най-високата температура, регистрирана в официалните метеорологични данни. Тези екстремни стойности ни показват докъде може да стигне природата, когато условията се съчетаят по определен начин. Но същевременно предизвикват и въпроса – възможно ли е някога подобни рекорди да бъдат измерени и в България?
Темата за най-ниската температура и най-високата температура в света не е просто любопитна статистика. Тя е свързана с климатичните промени, с влиянието на географията и надморската височина върху времето, както и с екстремните условия, в които хората могат да оцелеят. А когато става дума за рекорди, важно е да се опираме на официални данни, защото в интернет често се разпространяват слухове и преувеличени стойности.
Къде е измерена най-ниската температура в света?
Най-ниската температура, официално измерена на Земята, е регистрирана в Антарктида. Това става през 1983 г. в съветската полярна станция „Восток“, където термометрите падат до -89,2 °C. Тази стойност и до днес се смята за абсолютен рекорд на планетата, макар сателитни измервания в последните години да сочат, че в някои части на Източна Антарктида температурата може да пада дори под -90 °C.
Причината най-ниската температура да е именно там се дължи на няколко фактора – голямата надморска височина (над 3400 м), постоянната снежна покривка, ясното небе и сухия въздух. Всички тези условия създават „перфектната комбинация“ за екстремен студ. Това не е място, където човек може да живее нормално – за оцеляването са нужни специални сгради, оборудване и облекло.
Важно е да се отбележи, че най-ниската температура не се постига в дълбоките полярни нощи, а именно при ясни и спокойни дни, когато няма облаци и вятър. Тогава земната повърхност излъчва топлината си в космоса и студът става почти непоносим.
Интересно е да се проследи как статистиката за загинали при катастрофи ежедневно се увеличава, и на това може да се обърне внимание чрез материала 266 човека са загинали при катастрофи до днес! Черната статистика се увеличава всеки ден! и има смисъл да бъде споделен в този контекст.
Къде е измерена най-високата температура в света?
От другата страна на скалата стои най-високата температура, измерена на Земята. Тя е отчетена в Долината на смъртта, Калифорния, САЩ. През юли 1913 г. метеорологичната станция Furnace Creek регистрира 56,7 °C. Това е официално признатият световен рекорд от Световната метеорологична организация.
В последните години обаче има нови данни, които почти се доближават до него – през 2020 и 2021 г. отново в Долината на смъртта бяха отчетени стойности от 54,4 °C. Това показва, че най-високата температура в света не е просто историческа статистика, а е възможна и в днешно време, особено в райони с пустинен климат и ниска влажност.
Причините за този рекорд също са ясни – районът е на около 86 метра под морското равнище, заобиколен е от планини, които задържат горещия въздух, а слънцето пече безмилостно през летните месеци. Съчетанието на тези фактори превръща мястото в „естествена фурна“, където животът е почти невъзможен през юли и август.
Колко далеч сме у нас от световните температурни рекорди?
Когато говорим за най-ниската температура и най-високата температура, логично възниква въпросът – възможно ли е в България да бъдат измерени подобни екстремни стойности? Отговорът е категоричен – не. Причината е географското ни положение и умереният климат, който не позволява да се достигнат нито полярните, нито пустинните крайности.
Най-ниската температура в България е отчетена през януари 1947 г. в Трън – тогава термометрите показват -38,3 °C. Това е далеч от антарктическия рекорд, но за нашите ширини е изключително студено. Подобни стойности се регистрират рядко и обикновено при ясно време, безветрие и в котловини, където студеният въздух „застоява“.
От другата страна, най-високата температура у нас е измерена през 1916 г. в Садово, Пловдивско – 45,2 °C. Това е близо до абсолютния максимум за Европа, но отново е много далеч от американската Долина на смъртта. В последните горещи лета имаме нови екстреми – над 44 °C в Русе и Плевен, но все още не сме прескочили историческия рекорд.
Защо у нас няма шанс да се достигнат световните рекорди?
Най-ниската температура в България не може да бъде сравнявана с Антарктида поради няколко фактора – страната ни няма вечна ледена покривка, надморските височини са значително по-ниски и климатът е умерен. Дори най-студените зими у нас не позволяват спад под -40 °C, а подобни стойности се смятат за изключителна рядкост.
Същото важи и за най-високата температура. България няма пустиня, няма котловини под морското равнище и липсват условията за „задържане“ на горещия въздух в продължение на дни. Да се измерят у нас над 50 °C е практически невъзможно. Най-високата температура в България е достатъчно показателна – колкото и да са горещи летата, ние оставаме в границите на умерения климатичен пояс.
Прекаленото натоварване в залата може да доведе до обратен ефект и вместо прогрес да се появят сериозни проблеми. Ако искате да разберете кои са основните симптоми на претрениране и как да ги разпознаете навреме, този материал дава полезна информация за всеки, който спортува активно.
Как климатичните промени влияят на температурните рекорди?
Все пак, не бива да забравяме, че климатът се променя. В последните десетилетия най-високата температура в света се доближи до историческия рекорд, а и у нас се отчитат все повече дни с жеги над 40 °C. Това показва, че екстремните горещини стават по-чести.
Най-ниската температура, от друга страна, не показва същата тенденция на спад. Дори напротив – зимите в Европа и в България стават по-меки. Това означава, че шансът да паднем под рекорда от -38,3 °C е малък. Но за най-високата температура ситуацията е различна – не е изключено в следващите години у нас да се доближим до 46 °C.
Можем ли да очакваме нови температурни рекорди у нас?
Днес България е далеч от световните екстреми, но климатичните модели показват, че най-високата температура в страната може да бъде надмината в близките десетилетия. Летата стават по-сухи, жегите се задържат по-дълго, а градове като Русе, Плевен и Сандански вече регистрират стойности над 43–44 °C. Това означава, че е напълно възможно да имаме нов национален рекорд, дори и да не се доближим до пустинните 56 °C.
Що се отнася до най-ниската температура, шансовете са по-малки. Зимите стават по-кратки и по-меки, което означава, че рекордът от Трън ще остане ненадминат още дълго време. Дори в планините, където студът е най-силен, не се очакват стойности под -40 °C. Това потвърждава, че климатичните промени водят повече до затопляне, отколкото до нови студени рекорди.
Как тези екстреми влияят върху хората и природата?
Най-ниската температура е свързана с трудности за оцеляване и работа при полярни условия, но тя е далеч от нашето ежедневие. За България по-важна е най-високата температура, защото жегите влияят върху здравето, земеделието, енергетиката и качеството на живот в градовете. Дългите горещи вълни увеличават риска от пожари, натоварват електропреносната мрежа заради климатиците и могат да бъдат опасни за възрастни и хора с хронични заболявания.
В селското стопанство жегите ускоряват изсъхването на почвите и поставят на изпитание култури като пшеница и царевица. В градовете ефектът от „топлинните острови“ прави усещането за жега още по-силно. Това показва, че дори да не достигнем абсолютния рекорд за най-високата температура в света, последствията от високите градуси вече се усещат в ежедневието ни.
Пътната безопасност винаги е сред най-обсъжданите теми у нас, а статистиката показва, че рискът по определени трасета остава висок. В специален материал са събрани топ 10 най-опасни пътни участъци в България, които всеки шофьор трябва да има предвид.
България между студените и горещите крайности
Най-ниската температура и най-високата температура са два полюсни рекорда, които показват границите на възможното. В България сме далеч и от двата екстрема, но тенденцията е ясна – студовете отслабват, а жегите се засилват. Въпросът не е дали ще достигнем световните стойности, а как ще се справим с по-честите горещи вълни и последствията им за живота, икономиката и здравето.
Историята ни учи, че рекорди винаги могат да бъдат подобрени, но най-важното е да се подготвим за тяхното отражение. А когато следим най-ниската температура и най-високата температура в света, всъщност получаваме предупреждение за това колко уязвими сме пред лицето на природата.
Източници и полезни връзки:
Рекорд най-ниска температура (Антарктида)
Lowest natural temperature ever directly recorded at ground level on Earth is −89.2 °C at the then-Soviet Vostok Station in Antarctica on 21 July 1983 — изчерпателен преглед на измерванията и условията
https://en.wikipedia.org/wiki/Lowest_temperature_recorded_on_Earth
Рекорд най-висока температура (световна, официална стойност)
The current official highest registered air temperature on Earth is 56.7 °C, recorded on 10 July 1913 at Furnace Creek Ranch, Death Valley, California — информация от Wikipedia със споменаване на WMO и съмнения относно точността, но счита се за официално признаван рекорд
https://en.wikipedia.org/wiki/Highest_temperature_recorded_on_Earth
Потвърждавани нови екстреми в Death Valley
WMO is currently verifying two temperature readings of 54.4 °C, recorded at Death Valley on 16 August 2020 and 9 July 2021 — данни от Световната метеорологична организация
https://wmo.int/media/news/wmo-monitoring-potential-new-temperature-records
Рекордна най-висока температура в България
Bulgaria · 45.2 °C · Sadovo, Plovdiv Province · 5 August 1916 — част от списък със световни климатични рекорди
https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_weather_records
Рекордна най-ниска температура в България
Lowest temperature ever recorded: −38.3 °C; Location: Tran — данни от nationmaster.com
https://www.nationmaster.com/country-info/profiles/Bulgaria/Weather
Потвърждение за екстремите в България
temperatures as low as −37 °F (−38 °C) and as high as 113 °F (45 °C) have been recorded — информация от Britannica
https://www.britannica.com/place/Bulgaria