Коли, произведени в България – история, настояще и бъдеще на родната автоиндустрия
Малцина знаят, че коли, произведени в България има още от средата на миналия век. От първите прототипи и лицензионно сглобяване на Renault и Fiat, през времето на съветските Москвичи, до днешните електрически и спортни коли, нашата страна е имала неочаквано разнообразна автомобилна история. Макар и да не сме сред световните лидери, коли, произведени в България остават интересна тема – както за автомобилните ентусиасти, така и за хората, търсещи български успехи в индустрията. Тази статия ще проследи развитието на автомобилното производство у нас – от експериментите в София, Пловдив и Ловеч, до модерните проекти като SIN Cars и електрическия Kinetik 07. Независимо дали става въпрос за сглобени, проектирани или напълно разработени модели, коли, произведени в България са факт – и заслужават внимание.
Първите опити: Прототипи и лицензионно производство (1950–1970)
Историята на коли, произведени в България започва още в средата на 20-ти век, когато се правят първите опити за създаване на собствен автомобил. Един от най-ранните проекти е Balkan 1200, създаден в началото на 60-те години в заводите край Варна. Това е български прототип, вдъхновен от Volkswagen Käfer, но така и не влиза в серийно производство.
През 1966 г. България подписва споразумение с Renault и започва сглобяване на Bulgarrenault 8 и 10 в Пловдив. Това е първата реална стъпка към коли, произведени в България, макар че голяма част от компонентите са вносни. Само две години по-късно, в Ловеч се появява нов партньор – Fiat. Така се ражда проектът Pirin-Fiat, по който се сглобяват Fiat 850 в български условия. Макар да не става масов, този модел оставя следа и показва, че коли, произведени в България могат да имат европейски характер.
Особено впечатляващ е проектът Bulgaralpine – спортен автомобил на базата на Alpine A110, сглобяван у нас между 1967 и 1969 г. Макар да са произведени едва около 120 броя, той се счита за един от най-красивите коли, произведени в България за времето си.
Масово сглобяване: Москвич, автобуси Чавдар и индустриализацията (1970–1990)
През 70-те и 80-те години коли, произведени в България добиват масовост, най-вече благодарение на лицензионното споразумение със СССР за сглобяване на Москвич. В завода в Ловеч се сглобяват стотици хиляди коли – от моделите 408 и 412, до по-късния 2140. Това са автомобили, добре познати на поколения българи, които съчетават надеждна механика с достъпна поддръжка. Те се използват масово както от държавните институции, така и от частни лица.
Паралелно с това, в Ботевград се развива производството на автобуси Чавдар – друга важна част от индустриалната верига. Макар и да не са леки коли, автобусите Чавдар също са произведени в България и се използват в градски и междуградски транспорт в продължение на десетилетия.
В този период коли, произведени в България се изнасят и към други социалистически страни, което подсилва доверието в родното производство. Въпреки че технологиите са скромни, мащабът е впечатляващ – Ловеч и Ботевград се утвърждават като индустриални центрове.
Крахът на индустрията след 1990 и дългото затишие
С настъпването на прехода в началото на 90-те години, производствената база, свързана с коли, произведени в България, започва бързо да се разпада. Съветските доставки на части спират, пазарите в Източна Европа се разпадат, а заводите, като този в Ловеч, остават без поръчки и ресурси. Лицензионните договори не са подновени, а интересът на западни компании към производство у нас в този момент е минимален.
Автобусният завод Чавдар също не оцелява – през 1999 г. спира производството и преминава през приватизация, която не води до рестарт. Десетилетията на активна автомобилна индустрия завършват рязко, а коли, произведени в България стават спомен от миналото. Цели две десетилетия родният автомобилен сектор практически не съществува, ако изключим производството на авточасти, което започва да се развива сравнително самостоятелно.
В този период коли, произведени в България липсват напълно от пазара. Страната се превръща в пазар за вносни автомобили – както нови, така и масово употребявани от Западна Европа. Индустриалните знания и капацитети се губят, а самото понятие „българска кола“ остава в историята – поне до началото на 2010-те години.
Възраждане след 2012: Sin Cars, Kinetik и електрическото бъдеще
След повече от две десетилетия пауза, коли, произведени в България отново започват да се появяват – този път в нишовия и иновативен сегмент на спортните и електрическите автомобили. През 2012 г. българският състезател и инженер Росен Даскалов основава компанията SIN Cars, базирана в Русе. Първият модел – Sin R1, е истински суперавтомобил с V8 двигател, ускорение от 0 до 100 км/ч за под 4 секунди и участие в европейски GT4 шампионати. Това е доказателство, че коли, произведени в България могат да конкурират големите имена в моторспорта.
Паралелно с това се появява и Kinetik Automotive – проект, насочен към електрическите спортни автомобили. Прототипът Kinetik 07 е с впечатляващи характеристики – 644 к.с. мощност и ускорение до 100 км/ч за под 3 секунди. Макар да не достигат до масово производство, тези коли показват, че коли, произведени в България могат да бъдат технологично напреднали и напълно конкурентни.
В този нов етап от развитието на индустрията, основният акцент пада върху устойчивата мобилност и електрификацията. SIN Cars обявява и градска платформа за малки електромобили, предназначени за споделена мобилност – проект с визия за бъдещето на градския транспорт. Коли, произведени в България вече не са просто копия на чужди модели, а оригинални разработки с международен потенциал.
Заводът на Litex Motors и китайският пробив в Ловеч
Паралелно с нишовите спортни и електрически модели, в началото на 2010-те години се прави опит за възстановяване на мащабното автомобилно производство у нас. През 2012 г. в близост до Ловеч – там, където някога се сглобяваха Москвич и Pirin-Fiat – стартира съвместен проект между Litex Motors и китайския автомобилен гигант Great Wall Motors. Целта: коли, произведени в България, достъпни и конкурентоспособни на европейския пазар.
В новопостроения завод започва сглобяване на няколко модела:
- Voleex C10 – компактен хечбек
- Hover H6 – SUV
- Steed 5 – пикап
- C30 – седан
Производството използва CKD-комплекти от Китай, но с участие на местни кадри и подизпълнители. За кратко време коли, произведени в България под марката Great Wall започват да се продават не само у нас, но и в няколко съседни държави. Фирмата изгражда дилърска мрежа, предлага гаранционно обслужване и се радва на умерен интерес.
Въпреки това, след 2016 г. проектът попада в затруднения – поради финансови проблеми, пазарни ограничения и вътрешни конфликти. Продукцията постепенно спира, но опитът остава знаков: за пръв път след 1990 г. коли, произведени в България се сглобяват в сериозни обеми и достигат до масовия потребител.
Производство на авточасти – България като европейски доставчик
Дори когато коли, произведени в България не присъстват на пътищата в пълния им вид, страната играе ключова роля в производството на автомобилни компоненти за водещи марки в Европа. След 2000 г. десетки международни компании изграждат заводи и логистични бази у нас – предимно в Северна България и около Пловдив. Част от тях включват:
- Witte Automotive – ключалки и механизми за врати
- Melexis – сензори и електроника
- Sensor-Nite – температурни сензори
- Yazaki – кабелни инсталации
- VOSS Automotive – системи за гориво и въздух
- Magna – интериорни и екстериорни части
- Schneider Electric, Festo, Liebherr, Teklas и др.
Благодарение на тези компании, България се превръща в част от „скелета“ на европейската автомобилна индустрия. Според някои данни, над 90% от колите, сглобени в Европа, съдържат части, произведени в България. Това не са завършени автомобили, но все пак са коли, произведени в България – поне частично.
Индустрията осигурява работа на над 70 000 души и продължава да се разширява. Стабилната производствена база, евтината работна ръка и стратегическото местоположение правят страната привлекателна за нови инвестиции. А това означава, че макар да не се сглобяват цели модели, коли, произведени в България присъстват индиректно в почти всяка европейска държава.
Какво следва – има ли бъдеще за коли, произведени в България?
След над 70 години история – от първите прототипи до съвременните електрически спортни коли – въпросът остава отворен: ще има ли трайно място за коли, произведени в България в автомобилния свят?
Потенциалът е налице. Имаме индустриална база, квалифицирана работна ръка, стратегическо местоположение и дългогодишен опит в производството на авточасти. Компании като SIN Cars продължават да развиват електрически модели, а има интерес и към изграждане на нови заводи от чуждестранни инвеститори. Обсъжданите проекти за монтажни линии на електромобили и микромобилност подсказват, че коли, произведени в България могат да се завърнат на картата – този път с устойчиво и технологично ориентирано ДНК.
Разбира се, предизвикателствата остават – глобалната конкуренция, необходимостта от държавна подкрепа и логистичните затруднения. Но ако тенденциите се запазят, не е изключено България отново да произвежда автомобили не само по идея, а и в мащаб. А дотогава можем с гордост да заявим, че коли, произведени в България не са мит, а жива част от индустриалната ни история и бъдеще.
Източници и бързи връзки
История и съвременни модели на SIN Cars (включително Sin R1) – подробен опис на историята на фирмата и техническите характеристики на спортния автомобил:
Завод Litex Motors и сглобяване на китайски модели Great Wall в Ловеч – информация за операцията и производствения капацитет:
Balkan 1200 – първият български автомобилен прототип – интересна историческа справка с подробности: