Трима души в един автомобил, на българска територия, включваме мобилните данни едновременно. След минути само на един телефон, този на А1 пристига съобщение за достигнат кредитен лимит. За по-малко от 4 минути сметката удря 50 евро, точно колкото е кредитният лимит, и спира не защото системата е „умна“, а защото таванът е по-нисък от апетита за таксуване. Другите два телефона, на други оператори, при същите условия нямат никакъв „роуминг в България“, никакви такси и никакви изненади. Това не изглежда като случайност – изглежда като схема, която работи перфектно точно там, където хората са най-уязвими: близо до границата, в движение, без шанс да реагират навреме.
Не се случва еднократно, случвало се е хиляди пъти до сега, жалби са пускани, оплаквания са подавани, но А1 продължава нагло да таксува клиентите си. Служителите на компанията са наясно с проблема, свиват рамене и казват, че проблем има, но не могат да направят нищо. Плащаш си за „роуминг“ в собствената си държава.
В 19:30 мобилните данни са включени на около 10 км от границата, но от българска страна. Движим се навътре в България, разстоянието става по-голямо, а не по-малко. И въпреки това, за по-малко от 5 минути системата на А1 „навърта“ около 50 евро роуминг след включване на мобилните данни. Това не е случайна сума – това е кредитният лимит. Ако лимитът беше 200 евро, щеше да се стигне и до 200. Единствената „защита“ тук се оказва таванът на сметката, не контролът върху самото начисляване.
Това е проблем, който удря най-силно хората край границата, защото телефонът може да се закачи за чужда мрежа, без човек да е напуснал България. Регулаторът в България официално признава явлението „несъзнателен роуминг“ на територията на страната и дори е разработен механизъм и приложение за ограничаването му. Това не е екзотика и не е „еднократен гаф“. Това е реален риск, описан от институция. Може да се случи на всеки и не съществува понятието грешка от тяхна страна.
Най-тревожното в конкретния случай е, че начисляването продължава, докато се отдалечаваме от границата. С други думи – не говорим за „една секунда на линията“, а за сценарий, при който човек може да бъде в България, да се движи към вътрешността, и пак да остане с роуминг сметка, сякаш е извън ЕС. Това е абсурдът, който превръща обикновеното пътуване в хазарт: ако не си спрял интернета предварително и не си го пуснеш… може би в София. Всичко става за минути!
Тук идва големият обществен въпрос. Нормалният човек не е длъжен да следи на кой оператор се е „закачил“ телефонът в движение, нито да мисли дали на 10 км, 20 км или 30 км от границата може да му се активира чужда мрежа. Да, техническите обяснения съществуват и те са много, вече ги научихме всички. Но от гледна точка на потребителя резултатът е един: в България плащаш като в чужбина, а сметката расте с темп, който няма нищо общо с реалното ползване.
А дали подобна ситуация не може да се случи и при кратко посещение на Сандански или Петрич например?
Твърдението тук е ясно и директно: начисляването е неправомерно спрямо разумното очакване на клиента, защото клиентът е в България. Ако операторът смята, че начисляването е „коректно“ заради мрежова регистрация, това трябва да се докаже с конкретни данни за посетената мрежа, часа, услугата и основанието, а не с общи обяснения по телефона. В противен случай говорим за модел, при който рискът е изцяло прехвърлен върху клиента, а операторът печели от ситуация, която потребителят не може да контролира в реално време.
Проверка вече е заявена от А1 със срок до 7 дни. Даже и резултат има още на втория ден, за тях е ясно, те нямат вина – „Да си гледал“. Позато ли ви звучи? Паралелно с това ще бъдат сезирани КРС и Комисията за защита на потребителите, защото проблемът не е частен. Това е риск за всеки, който се движи близо до граница – около Македония, около Сърбия и навсякъде, където телефонът може да „прескочи“ към чужда мрежа и да започне да трупа сметки, докато човек е на българска територия.
Доказателства, които се прилагат към сигнала
Към един от последните случаи се прилагат скрийншоти от получените SMS-и за достигане на 80% и 100% от лимита, както и уведомлението, че услугата е спряна при достигане на лимита. Този проблем съществува от години със знанието на мобилния оператор и всички работещи в него го признават. Признават, че го има, но за дадената ситуация сме били виновни… НИЕ. Прилагат се и данните, че кредитният лимит е 50 евро и че точно тази сума е достигната за минути. Добавя се и доказателство за времевия прозорец около 19:30, в който мобилните данни са били включени на около 10 км от границата от българска страна, след което движението е продължило към вътрешността на България, а начисляването е продължило. Прилага се номерът на заведена проверка и срокът, който операторът е дал.


Едновременно включване на данни – проблемът се появява само при А1
Ситуацията не е „един човек с един телефон“. В автомобила пътуваме трима. И тримата сме с включени мобилни данни и ги активираме по едно и също време, в един и същ момент, на едно и също място, докато сме на територията на България и се отдалечаваме от границата. Резултатът е показателен и не оставя място за „случайност“ – само при номера на А1 се появява роуминг таксуване и сумата започва да расте лавинообразно, докато при другите два телефона, на други оператори, няма неправомерно начисляване и няма „роуминг в България“ в същия времеви прозорец. На практика това е едновременен тест в реални условия, при който рискът се материализира само при един оператор. Именно това прави случая толкова тежък – не говорим за обща „особеност на границата“, а за конкретен сценарий, който удря клиентите на А1, докато останалите оператори не генерират същата щета при същите условия.



